Лиляна и Василка са от редките случаи, в които малки хора достигат преклонна възраст

Имало едно време на края на света две сестри. Те не били принцеси, макар че може би се очаква нещо подобно, когато живееш на края на света. Човек би си помислил, че злият магьосник е затворил красивите принцеси на края на света и само принц с истинска любов и добро сърце може да ги освободи. Но не, двете сестри не са принцеси. Всъщност и краят на света не е точно край на света. По-скоро е краят на света такъв, какъвто го познаваме. Познатият ни свят там свършва.

Ако сте се чудели какво има на края на света, може да посетите село Ресилово и да попитате за къщата на двете джуджета. Всички ги познават и знаят къде да ги намерите. Колибата им не е много далеч от селския център, от магазина, кметството и кръчмата. И в същото време е на светлинни години от там. Редом с хубавите селски къщи на асфалтирания път, по който минават коли като космически кораби, се намира къщичката на Лиляна и Василка Захаринови. В първия момент не е много ясно дали тази схлупена къщурка е обитаема. И дъските на оградата, и покривът на къщата, и самата къща, всичко е наклонено на една страна все едно всеки момент се готви да стане и да си тръгне. Къщичката изглежда така, сякаш някой я е пуснал нарочно на това място, където тя не принадлежи.

Ако ще търсите Лиляна и Василка, бъдете търпеливи, защото може и да не ги откриете в дома им. Подобно на митичните същества от приказките, и те имат способността да изчезват и да се появяват на различни места. Всички съседи, които разпитвахме за тях, твърдяха, че допреди минути са ги гледали как се разхождат по двора, а хората пред кръчмата показваха различни посоки, в които са ги видели да тръгват.
Никой не позна къде са Лиляна и Василка. Те бяха седнали кротко и спокойно на сладка приказка пред някаква къща по-надолу в селото.
Много рядко хората се радват да видят някой непознат. Сестри Захаринови се зарадваха искрено, когато разбраха, че някакви хора са дошли да питат за тях и искат да видят къде и как живеят. 80-годишните жени скочиха от пейката с пъргавостта на деца и с разкривени бързи крачки ни поведоха към къщичката си. Едва когато ходиш до тях, можеш да разбереш колко малки са всъщност. Василка е висока около метър. Лиляна е по-голяма и на години, и на ръст, но също е доста дребничка. Изобщо те са като приказни герои. Когато застават до къщата си, всичко си идва на мястото. Колибата и нахвърленият двор вече не изглеждат толкова странно. Стоят някак естествено до двете сестри. А те, както всички уважаващи себе си приказни герои, имат тайни проходи, през които да влизат в дома си. Не използват вратата, а се провират през дупки в оградата.
След това застават в центъра на миниатюрното си царство и ни посрещат с отворени обятия. Около тях всичко е малко. Столовете, дърветата, кокошките, котките. Докато изнасят на двора умалените като за кукленска къща мебели, сестрите започват да разказват.
Били са осем деца. От целия род са останали само те двете. Имали и сестра, която била по-дребна от Василка, но починала. Не са напускали никога селото. Нямат и интерес да отидат където и да е. Не знаят какво е море, а за колите мислят, че са "улава работа"
Никой не ги е поискал, затова и никога не са се женили и нямат деца. Любовта също е "улава работа". Телевизия не гледат. Не слушат радио и не четат вестници. Нямат пари, за да си купят, пък и не ги интересува. Не знаят, че Тодор Живков вече не е на власт и че не е жив. Когато разбират скръбната вест от нас, Лиляна искрено въздъхва: "Бог да го прости човекот!". Не знаят кой е Бойко Борисов. Не знаят и кой е президент. Знаят, че ТКЗС-то вече го няма. Василка се чуди защо го няма и как може такова нещо, при положение че тя се е чувствала далеч по-добре, когато е имало ТКЗС. Знаят също, че не живеят добре и че това тяхното не е живот. "По-добре да свършва, да н'се мачим", казват и се зазяпват някъде през двора.
Иначе не се оплакват много. Достатъчно им е да има бобец. Ако има и ракия, е най-добре. Най-много от всичко обаче Василка обича да пуши. Събират от някъде листа тютюн, сушат си ги, а Лиляна свива цигари за по-малката си сестра във вестник
Докато едната пуши, а другата й свива цигарите, ги питаме за какво си мечтаят. Не знаят какво е думата "мечта". Трябва да им се обясни подробно. Когато разбират горе-долу, казват, че им трябват дърва. Ще ни се някой да отиде да им занесе малко дърва. За тази малка къща и за тези малки жени не трябват много дърва.
Полека-лека ни въвеждат във вътрешността на къщичката. Малко легло, на което спят двете. Малка печка с малко "калено" гърне на нея. Всичко е умалено. И огледалото е малко и е смъкнато на нивото на коленете на нормален човек.
Така е, за да може Василка да се оглежда, казва сестра й.
Така си живеят двете малки жени на края на света. Или поне на края на света, който познаваме. Не ги попитахме само какво ще правят една без друга. Просто знаехме отговора.
Боряна Телбис
Мартин Карбовски